| dc.description.abstract | Проявата и институционализирането на функцията “кредитор от последна инстанция” в историята на българското банково дело е тясно свързано с еволюционното обособяване на БНБ като централна и емисионна банка на държавата. С оглед доказване на възможността на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция, в последващото изложение ще бъдат търсени наличието на определени ключови белези – монополно право на емисия, независимост при провеждането на политиката, възможност за свободно кредитиране на останалите банки. | bg_BG |
