УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРСКИТЕ ПУБЛИЧНИ КОМПАНИИ – ЕМПИРИЧЕН АНАЛИЗ В УСЛОВИЯТА НА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И ПОСТКРИЗИСНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Abstract
Съвременният финансов анализ се превръща във все по-отговорна дейност във връзка с нарастващата роля и функции на финансовия мениджмънт за качествена и надеждна информационна обезпеченост. Те се материализират в задълбочаването на вътрешните контролни процедури за въздействие и в търсенето на нови методологични подходи за анализ, които
идентифицират по-точно въздействието на външната среда и вътрешни ресурси за поддържане на баланс между рентабилността и ликвидността. Разгледаните тенденции за българските компании показват променлива рентабилност на
краткотрайните активи в резултат на динамично променящата се обращаемост и несигурността по отношение на продажбите. Ниската рентабилност и обращаемост на общите активи е резултат от негативния ефект на дългосрочната инвестиционна политика преди и по време на кризата от 2007 година. Постоянната ликвидност демонстрира стабилно поведение чрез
регулирането й с промените в краткосрочните задължения, а повишаването на общата ликвидност е израз на приоритетите на финансовия мениджмънт за балансирано управление на оборотния капитал.