Към въпроса за икономическо изучаване на аграрните договори

Abstract

В другите страни са направени огромен брой теоретични и емпирични изследвания и публикации свързани с аграрните договори от различен тип. В нашата страна изследванията на икономическите договори като цяло, и на аграрните договори в частност, са епизодични, като индивидуалните изследователи прилагат „свои” дефиниции и методики, които често са противоречиви, необхватни и силно дискусионни. Статията прави опит да отговори на няколко важни академични и практически въпроса: какво е икономически договор, каква е разликата на икономическия подход в сравнение с другите (юридически, социологически и т.н.) подходи за изучаване на договорите, каква е ролята на икономическите договори в аграрното управление, защо съществува такова огромно многообразие на използваните от агентите договори и т.н. Адаптират се постиженията на интердисциплинарната нова институционална икономика и се предлага холистичен подход за икономическо разбиране и анализиране на аграрните договори и договорните отношения в селското стопанство. Системата на аграрни договори се разглежда като сложна, мрежова и многопластова система, включваща разнообразни аграрни и неаграрни агенти, които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни средства (типове договори), и които участват в процеса на аграрно договаряне, като в резултат на което във всеки определен период от време в дадена страна, район, подотрасъл, тип на фермерство, агроекосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески ред. Подобно на икономическия анализ на системата на аграрен гаварнънс, холистичният анализ на системата на икономически договори следва да приложи А-С-П-Р подход, който включва анализ на всички нейни елементи – агенти, средства, процес и ред. В статията се предлага адекватно икономическо дефиниране на аграрните договори и характеризиране на тяхното място в системата на аграрен гавърнанс като двустранни или многостранни споразумения, свързани със селскостопанското производство и услуги. След това се прави икономическа характеристика на агентите участници в договорните отношения, като особено внимание се отделя на тяхната ограничена рационалност и тенденция към опортюнизъм. Тези две характеристики, свързани с „човешката природа“, са причина за съществуването на транзакционни разходи и на необходимост за избор на ефективна управленческа (договорна) форма за повишаване на „рационалността“ на агентите и защита от възможен опортюнизъм в техните взаимоотношения.