http://hdl.handle.net/10610/1930 2026-09-07T11:48:55Z 2026-09-07T11:48:55Z Банов, Банчо Цветков, Цветомир http://hdl.handle.net/10610/5358 2026-08-31T00:03:22Z 2026-01-01T00:00:00Z

Ефектът на публичния дълг върху БВП в държавите от ЕС за периода 2019-2024 година Банов, Банчо; Цветков, Цветомир В тази статия се анализира ефектът на публичния дълг върху реалния БВП на глава от населението в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Страните от ЕС са разделени на две групи: едната включва държави с публичен дълг, надвишаващ 60 % от БВП, а другата – държави с публичен дълг под 60 % от БВП. Основната цел на статията е да проучи въздействието на публичния дълг върху БВП за периода 2019–2024 г. Основното заключение, изведено от емпиричния анализ, е, че ефектът на публичния дълг върху БВП е положителен както в страните с дълг до 60 % от БВП, така и в страните с прекомерни нива на публичен дълг.

2026-01-01T00:00:00Z Филипова, Елена http://hdl.handle.net/10610/5357 2026-08-31T00:03:22Z 2026-01-01T00:00:00Z

Ролята на изкуствения интелект в повишаване на образователната достъпност за хора със зрителни увреждания: между иновациите и бариерите Филипова, Елена Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в образованието на хора със зрителни увреждания предлага иновативни решения за подобряване на достъпността, качеството на обучението и социалната интеграция. Тази статия изследва ролята на технологиите, базирани на ИИ, за преодоляване на бариерите, пред които са изправени хората със зрителни увреждания в образователния си процес. Ключови технологии като системи за преобразуване на текст в реч, разпознаване на обекти и сцени, инструменти за навигация и персонализирани платформи за обучение са разгледани по отношение на тяхната ефективност и ползи. ИИ насърчава по-голяма независимост, като позволява персонализирани учебни преживявания и подобрен достъп до информация, помагайки на хората с увредено зрение да се ориентират както във физическа среда, така и в образователно съдържание. Обсъждат се обаче предизвикателствата, свързани с разходите за технологии, достъпността, поверителността на данните и етичните последици от интеграцията на ИИ. Бъдещите перспективи наблягат на разработването на адаптивни образователни системи, съобразени с индивидуалните нужди, предлагащи обещаващи постижения в достъпността на образованието. Чрез интердисциплинарни изследвания и приобщаващ дизайн, ИИ може напълно да реализира своя потенциал като трансформиращ инструмент за подобряване на образованието и социалната интеграция на хора със зрителни увреждания.

2026-01-01T00:00:00Z Димова, Елица http://hdl.handle.net/10610/5356 2026-08-31T00:03:22Z 2026-01-01T00:00:00Z

Изкуственият интелект като социален модератор на свръхчовешкото и на друг вид общество. Има ли етика в бъдещето? Димова, Елица Изкуственият интелект (ИИ) е реалност, в която според развитието си, различните общества вече не само използват, но е нужно да проблематизират. Според философията, която го пропагандира и въвежда той е средство за подобряване живота на хората и дори способ за тяхното усъвършенстване като човешки същества. „Усъвършенстваната физичност“ е идеологията на дистопията, която иска да нормализира обществата ни в една свръх рационална, утопична, но от етична гледна точка - нечовешка посока. ИИ се превръща постепенно в модератор на нови обществени отношения, в които индивидът трябва да защитава своето право на автономно и независимо съществуване. Етиката не е просто доброволен акт на поставянето на граници, тя би трябвало да бъде иманентно присъща в свръхчовешкото общество, където човекът може да загуби своята идентичност.

2026-01-01T00:00:00Z Драганов, Драгомир http://hdl.handle.net/10610/5355 2026-08-31T00:03:21Z 2026-01-01T00:00:00Z

Определянето на официалната линия на бедност за страната като предизвикателство пред социалната политика в България Драганов, Драгомир Настоящото изследване има за цел да установи доколко използването на официалната линия на бедност за страната като инструмент за регулиране на достъпа до програмите за социална защита в България и определяне на размерите на подкрепата е довело до подобряване на ефективността им да намаляват бедността, да подобрят адекватността на плащанията и да разширят достъпа до схемите за минимален доход. По този повод е установено, че някои особености на методиката за определяне на официалната линия на бедност за страната затрудняват постигането на тези очаквани резултати и създават предпоставки за относително обедняване на получателите на социални плащания, достъпът до които и чийто размер е обвързан с линията на бедност. За преодоляване на това предизвикателство се предлага да бъде подобрено информационното осигуряване за равнището на бедността и преразглеждане на методиката за определянето ѝ с цел включване на обективен измерител на минимални жизнени потребности.

2026-01-01T00:00:00Z