http://hdl.handle.net/10610/12 2026-04-13T01:12:08Z http://hdl.handle.net/10610/5158 Въздействие на новата митническа реформа в ЕС върху функционалните и методическите подходи в митническия контрол Антов, Момчил; Костова, Силвия; Желев, Жельо; Пейчева, Боряна; Желева, Антония Изследването разглежда инициативата на Европейската комисия за Нова евро пейска митническа реформа, целяща посредством дигитализация да се опростят контрол ните процеси и да се подобри сигурността в международната търговия. Основната цел е да се изследва въздействието на Реформата върху функционалните и методическите под ходи на митническия контрол и да се мотивират предложения за безпроблемното ѝ въвеж дане. Направен е преглед на научна литература и нормативни актове относно Реформата и дигитализирането на митническите процеси; извършен е анализ на промените в под ходите на митническия контрол; идентифицирани са положителните ефекти и потен циалните проблеми от дигитализацията на митническия контрол; очертани са основните предизвикателства и възможности пред участниците в митническите процеси. Основната теза е, че Реформата ще трансформира подходите в митническия контрол, с което ще се повиши неговата ефективност, но и ще е необходимо влагане на допълнителни ресурси от всички участници в митническите процеси. Чрез използваните аналитични методи са установени значими зависимости между променливи, свързани с дигитализацията и ефективността на митническите процеси. Изследването показва, че дигитализацията ще ограничи фактическите проверки и ще улесни комуникацията между митническите орга ни и бизнеса. От дескриптивния анализ се установи, че по-голямата част от респон дентите оценяват положително дигитализирането на митническите процедури. Въпреки това съществуват предизвикателства, които трябва да бъдат адресирани, за да се осигури устойчивост и надеждност на Реформата. 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5157 Автоматизирани алгоритми за идентификация на ARIMA модели при прогнозиране на динамични редове - преглед на литературата Шопова, Маргарита; Овчинников, Евгени Прогнозирането има ключово значение за ефективното планиране и управление и в икономическия, и в публичния сектор. Създаването на точни прогнози изисква значителна експертиза и е трудоемък процес, подлежащ на субективни грешки, особено при обработката на големи обеми данни. Това обуславя необходимостта от автоматизация на процесите на прогнозиране в съвременната практика. Целта на изследването е да се изведат предимствата и ограниченията на различни автоматизирани алгоритми за идентификация на ARIMA модели и да се установи в каква степен тези алгоритми намаляват субективизма в процеса на моделиране. Изследването включва три основни задачи: (1) да се обоснове необходимостта от автоматизация на процеса на прогнозиране и се разкрият предизвикателствата пред осъществяването й, както и да се проследи нейната еволюция; (2) да се аргументира автоматизирането на идентификацията на ARIMA модели въз основа разкриване на тяхната същност и ключовите етапи в процеса на моделиране; (3) да се представят и сравнят подходи за автоматизиране, които решават проблеми на идентификацията на ARIMA модели с цел последваща оценка на тяхната ефективност и приложимост. Резултатите от изследването потвърждават тезата на авторите, че автоматизираните подходи за идентификация на ARIMA модели значително намаляват субективизма и времето, необходимо за анализ, но не могат напълно да елиминират намесата на изследователя. Научните приноси на разработката могат да се обособят в две направления: автоматизацията на процеса на идентификация преодолява ограниченията, характерни за класическото прилагане на процедурата; извършен е критичен анализ с извеждане на силните и слабите страни на съществуващи алгоритми за автоматизация. 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5156 Изследване на потенциала на Big Data и IoT за изграждане на бизнес интелигентна среда Емилова, Петя; Попов, Веселин; Маринова-Костова, Кремена; Александров, Мартин; Златев, Даниел С все по-широкото навлизане на дигиталните технологии и нарастващото им значение за бизнеса Големите данни (Big Data) и Интернет на нещата (Internet of Things - IoT) се утвърждават като ключови концепции, които стоят в основата на бизнес трансформацията. Тези технологии предлагат възможности за събиране, обработка и анализ на огромни количества данни в реално време, създавайки условия за изграждане на интелигентни бизнес среди. Целта на настоящата студия е да разгледа и анализира потенциала на Big Data и IoT за изграждане на интелигентна бизнес среда в България. За постигане на тази цел са формулирани следните задачи: да се оцени информираността и разбирането на тези технологии сред две ключови групи специалисти – ИТ експерти и бизнес мениджъри; да се изследва ролята на Big Data и IoT в трансформацията на бизнес процесите. Основната изследователска теза е, че интеграцията на Big Data и IoT води до значителни подобрения в ефективността, иновациите и вземането на управленски решения. В проучването е използван смесен метод, включващ структурирани интервюта с експерти и количествен анализ на събраните данни. Резултатите показват, че въпреки значителната експертиза на респондентите в ИТ и мениджмънта, концепциите за IoT и BDA са нови за част от тях, което изисква допълнителни обучения и ясни стандарти за тяхното прилагане. IoT и BDA се оценяват като ключови за оперативната ефективност и бизнес трансформацията, но предизвикателства като интеграция, сигурност на данните и управлението на мрежите остават съществени. За успешното приложение на тези технологии от решаваща значение е ясното дефиниране на целите и ролите в проектите, както и фокусиране върху автоматизацията и сътрудничеството между различни отдели. 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5155 Безопасност и устойчивост на събитийния туризъм в България Иванова, Петя; Монева, Галя; Кюранов, Веселин Целта на настоящото изследване е провеждане на систематичен анализ на измерителите на устойчивостта, от една страна, и тези на сигурността и безопасността, от друга, по отношение осъществяване на събитиен туризъм в България като туристическа дестинация. Нейното постигане се гради на решаването на следните изследователски задачи: теоретичен преглед на съществуващата съвременна литература в областта на изследвания проблем; изграждане на конструкцията и дизайна на изследването, както и избор на подходящата методология; проучване и набиране на данни относно безопасност и устойчивост на дестинацията и информация за състоянието на проблема при събитийния мениджмънт; анализ на резултатите от проучването, обобщения и формулиране на изводи. Изследването се основава на две равнища на проучване. Първото равнище касае сигурност, безопасност и устойчивост на дестинацията, в която се осъществява събитийният туризъм, а обект на второто равнище е организирането на събития и поведението на потребителите. Този подход позволява да се обхванат онези аспекти при осъществяване на събитиен туризъм, при които връзките с устойчивост и сигурност и безопасност имат определена значимост. Обект на изследването е събитийният туризъм в дестинация България, а негов предмет е степента на безопасност и устойчивост при организиране и провеждане. Като теоретична основа служат научни публикации на утвърдени автори в реномирани издания, с научно рецензиране, както и стратегически и планови документи на водещи световни организации, пряко ангажирани с изследваната проблематика. Методологията на изследването се гради на комбиниран подход и смесена методика от качествени и количествени методи. Резултатите от изследването потвърдиха авторовата теза, че осъществяване на събитиен туризъм, при който се осигурява ниво на сигурност и безопасност и се провежда съобразно принципите на устойчивост, е следствие от осигуряването на дестинационно ниво на тези характеристики, както и на ниво събитиен мениджмънт. Установява се, че чувствителността към сигурност и безопасност е по-силна от реакциите към измеренията на устойчивостта. 2025-01-01T00:00:00Z