http://hdl.handle.net/10610/4 Fri, 24 Apr 2026 09:36:29 GMT 2026-04-24T09:36:29Z http://hdl.handle.net/10610/5263 Генезис и pазвитие на интернет на нещата Кирев, Любен Статията е посветена на генезиса и развитието на Интернет на нещата (IoT). В структурно отношение се състои от увод, три части и заключение. Първата има въвеждащ характер и разкрива първостепенните основи за произхода на IoT като изобретяването на компютъра, откриването на транзистора и на интернет като глобална система от взаимосвързани мрежи, по-значимите открития преди неговото „раждане“ като предтеча за неговата поява. В хронологичен порядък във втората част се проследяват разширението и развитието на Интернет на нещата, осветяват се основните жалони на неговата еволюция до 2024 година. В третата част са обособени три етапа в развоя на IoT - зараждане и първоначално развитие, растеж и разширение и повсеместна свързаност и масово приложение. В заключението, освен кратките обобщаващи изводи от изложението, съвсем лаконично са очертани и очакванията, свързани с развитието на IoT в близкото бъдеще като използването на 5G мрежите, блокчейн технологиите, edge компютинга, интегрирането на IoT с изкуствения интелект (AloT) и машинното обучение (ML). Wed, 01 Jan 2025 00:00:00 GMT http://hdl.handle.net/10610/5263 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5260 Стратегически измерения на здравните грижи в България Томова, Станимира Настоящата статия разглежда стратегически измерения на здравните грижи в България, като анализира основните предизвикателства, управленски подходи и възможности за подобрение. Проучването комбинира количествени и качествени методи за анализ на първични данни, набрани чрез анкетно изследване с управители на здравни заведения. Резултатите подчертават нуждата от по-ефективна координация, по-устойчиво финансиране, модернизирана нормативна база и засилена подкрепа за здравния персонал. Предложени са конкретни препоръки за подобряване на стратегическите процеси и устойчивостта на здравната система в България. Wed, 01 Jan 2025 00:00:00 GMT http://hdl.handle.net/10610/5260 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5259 Artificial Intelligence And Gendered Labor Division: Institutional Perspectives Petrov, Daniel The research assesses the impact of artificial intelligence (AI) on the gender structure of the labor market through a comparative political economy analysis of Bulgaria, Romania, Germany, and India. Using indices of employment vulnerability to AI-driven automation, it analyzes the extent to which women’s labor market participation is susceptible to automation and structural transformations induced by AI technologies. In Bulgaria, women are predominantly concentrated in sectors with a high degree of automation susceptibility - particularly in administrative, clerical, and retail occupations - placing them at a disadvantage due to the potential substitutability of their tasks by AI-based systems. Higher-income women exhibit greater labor mobility toward occupations that demonstrate higher resilience to AI— such as education, healthcare, and public administration - where human interaction and contextual judgment remain difficult to automate. The comparative analysis reveals a structural similarity between Bulgaria and Romania, shaped by shared institutional characteristics and labor market configurations. In contrast, Germany’s well-developed vocational training system and more integrated labor market mitigate the adverse labor market effects of AI. India stands out with a distinct profile marked by technological exclusion, largely driven by the predominance of informal employment. The findings highlight the critical role of institutional frameworks and human capital in shaping gendered labor market outcomes in the context of technological transformation, and emphasize the need for targeted and inclusive labor market policies. Wed, 01 Jan 2025 00:00:00 GMT http://hdl.handle.net/10610/5259 2025-01-01T00:00:00Z http://hdl.handle.net/10610/5256 Еволюция, институционализация и критичен преглед на канона в обучението по управление на инвестициите Канарян, Нигохос Настоящата статия представлява есеистично и концептуално изследване на инвестиционната теория като 100-годишен образователен канон в условията на дигитална трансформация и ерата на изкуствения интелект. Проследява се формирането и институционализирането на този канон чрез ключови концептуални и организационни опори. Анализира се как този канон се възпроизвежда чрез учебници, университетски програми и сертификационни професионални програми. В изследването се обръща внимание на редица структурни ограничения и методологични дефицити, включително фаворизирането на фундаменталния анализ за сметка на техническия, маргинализирането на алтернативни измерители на риска, както и критиката към статистическата основа на инвестиционната теория. Подчертава се необходимостта от преосмисляне на съдържателния и методологичен обхват на преподаването по управление на инвестиции чрез по-адаптивни, интердисциплинарни и технологично осъзнати подходи, адекватни на реалностите на съвременните финансови пазари. Wed, 01 Jan 2025 00:00:00 GMT http://hdl.handle.net/10610/5256 2025-01-01T00:00:00Z