Показване на основна информация на публикация

dc.contributor.authorВезиров, Венцислав
dc.date.accessioned2016-06-13T06:59:31Z
dc.date.available2016-06-13T06:59:31Z
dc.date.issued2012
dc.identifier.issn1311-9206
dc.identifier.urihttp://hdl.handle.net/10610/2425
dc.description.abstractВ културната история на всяка страна има „гранични” (по Ясперс) ситуации, в които оцеляването зависи понякога от, на пръв поглед, елементарни неща. Патосът е едно от тях. Той е възвишена страст, но е и болка и страдание. В изкуството и литературата е както естествен, така и фалшив, а когато се преекспонира, преминава в патология. Това се наблюдава в културите, които наричам компилаторски. Такива са културите в режими – тоталитарни, фашистки, националсоциалистически. Достатъчно е да разгледаме архитектурните планове на Шпеер за нова имперска столица, за да видим в реалност този търсен патос. Патосът може да е неосъзнаван, например лозунгът, познат от митингите: „Ние сме народът” е патетична формула от Френската Революция, но е удобен и днес, защото превръща индивида в маса, където всички сме едно, анонимни и най-вече безотговорни!bg_BG
dc.language.isodebg_BG
dc.publisherАИ "Ценов"bg_BG
dc.subjectпатосbg_BG
dc.subjectпатологияbg_BG
dc.subjectкултурна историяbg_BG
dc.subjectгранична ситуацияbg_BG
dc.subjectмасиbg_BG
dc.titleZUM PATHOS VON WÖRTERN IN DER DEUTSCHEN KULTURGESCHICHTEbg_BG
dc.typeArticlebg_BG


Файлове в тази публикация

Thumbnail

Тази публикация се показва в следните колекции

Показване на основна информация на публикация