Показване на основна информация на публикация

dc.contributor.authorНаама, Карим
dc.contributor.authorNAAMA, K.
dc.date.accessioned2016-06-14T11:28:59Z
dc.date.available2016-06-14T11:28:59Z
dc.date.issued2011
dc.identifier.issn0323-9004
dc.identifier.urihttp://hdl.handle.net/10610/2547
dc.description.abstractПрез XX век сме свидетели на много експерименти и системи за намесване от тоталитарен, фашистки, нацистки и марксистки тип. Пре- обладава впечатлението, че либерализмът е наследство на миналото и не отговаря на реалностите на новия век. Много от развиващите се страни прибягват към външното кредитиране за реализация на растежа. Причина за това е липсата на ресурси и големият държавен сектор, който изпитва финансови, управленски и организационни проблеми. Този сектор не е в състояние да осъществи надеждите, поради възникването на външния дълг на тези страни, постоянния бюджетен дефицит, дефицита на търговския и платежния баланс и др. В резултат на това приватизацията започва като икономическа политика и програма за развитие на няколко развиващите се страни от началото на 80-те години на миналия век.Te реализират различни работни програми за по-добър икономически растеж. Необходимо е обаче тези държави да приемат дългосрочна програма с определена политика за решаване на възникващите социално-икономически и политически проблеми. С настоящето изследване си поставяме задачата да акцентираме върху един актуален проблем – установяването на частния сектор в развиващите се страни. In the 20th century we witnessed too many experiments and systems of intervention of the totalitarian, fascist, Nazi and Marxist type. The predominant impression is that liberalism is a legacy of the past and does not meet the realities of the new century. Many developing countries resort to external lending for the realization of growth. The reason for this is the lack of resources and the large public sector, which encounters financial, managerial and organizational problems. This sector is not able to fulfil expectation due to the external debt of these countries, the permanent budget deficit, the deficit of trade and payment balance etc. As a result, privatization began as an economic policy and development program in several developing countries from the early 80’s of the last century. They implemented various work programs for better economic growth. However it is necessary that these countries adopt a long-term program with a specific policy to solve the emerging socio-economic and political problems. With this study we set ourselves the task of highlighting a topical problem - the establishment of the private sector in developing countries.bg_BG
dc.publisherАИ "Ценов"bg_BG
dc.relation.ispartofseries1;2
dc.subjectразвиващи се страниbg_BG
dc.subjectдържавен и частен секторbg_BG
dc.subjectпазарна икономикаbg_BG
dc.subjectспестяванияbg_BG
dc.subjectпредприемачествоbg_BG
dc.subjectdeveloping countriesbg_BG
dc.subjectpublic and private sectorbg_BG
dc.subjectmarket economybg_BG
dc.subjectsavingbg_BG
dc.subjectentrepreneurshipbg_BG
dc.titleПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИbg_BG
dc.title.alternativeProblems and Solutions for Establishing the Private Sector in Developing Countriesbg_BG
dc.typeArticlebg_BG


Файлове в тази публикация

Thumbnail

Тази публикация се показва в следните колекции

Показване на основна информация на публикация