ЧУВСТВОТО ЗА ДЪЛГ КАТО ОГРАНИЧИТЕЛ НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС

Abstract

Използвайки подхода на поведенческата икономика и резултатите от собствено емпирично проучване, статията анализира границите на преследването на личния интерес. Целта е да се трансферират световните научни знания за влиянието върху човешките действия на общите правила на нравствеността, да се установят нравствените стандарти на изследваната общност и да се потърсят нови емпирични факти за въздействието на чувството за дълг. Потвърждава се, че хората се ръководят от чувството за дълг, загрижени са за благосъстоянието на другите и в действията си проявяват отговорност и отзивчивост, независимо дали се облагодетелстват индивидуално или колективно, стремят се да третират останалите реципрочно, оценяват пазарните феномени през призмата на нравствените си чувства. В сравнение с „Homo Economicus” реалният човек е едновременно по-морален, добър и привлекателен, когато среща съответстващо на установените морални норми отношение, и по-неморален, зъл и противен, когато е третиран в разрез с тях.