| dc.description.abstract | Проблемите, възникнали вследствие последната световна финансова и икономическа криза, доведоха до преосмисляне на много текстове както в местните законодателства, така и на общностно ниво. Постепенно бяха въведени нови правила и регулации, касаещи всички стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз. Въвеждането на въпросните регулации в сферата на застраховането се свързват с приемането на Директивата „Платежоспособност II“. Имплементирането на директивата в българското законодателство стана с приемането на нов Кодекс за застраховането, действащ от 01.01.2016 г. и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор, влязла в сила на 19.01.2017 г., с която се определят редът и начинът на заделяне на технически резерви от застрахователите, работещи на българския застрахователен пазар. В настоящото изследване се прави оценка на влиянието, което нормативната уредба има при определяне на техническите резерви на застрахователните дружества, предлагащи застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Очертани са възникналите проблеми, с които застрахователите трябва да се справят, и ефектът, който ползваните методи за изчисление на необходимия размер на техническите резерви има върху баланса на застрахователното дружество. Изследването показа, че съществуват различия в методиките, описани в Директивата „Платежоспособност II“ и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор. Те засягат оценката на активите и пасивите на застрахователните дружества, признаването на паричните потоци и третирането на застрахователните приходи и разходи. Затова са необходими законодателни промени, които да синхронизират в по-голяма степен изискванията на българската нормативна уредба с европейската Директива „Платежоспособност II“, с оглед възможностите за оптимизиране размера на заделяните от застрахователите технически резерви по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. | bg_BG |
