| dc.description.abstract | Изследването на риска от фалит при МСП в България се базира на данни от финансовите отчети на 100 нефинансови предприятия с различна основна дейност за периода 2014 – 2016 г., предоставени от Националния статистически институт. Резултатите от изследването показват, че прилагането на утвърдени модели за предсказване на фалит като тези на Altman, Springate, Taffler и Biever може да служи като ориентир за финансов дистрес, но не е достатъчно за оценка на риска от фалит в българските условия.
Резултатите от изследването дават основания да се приеме, че моделът Паричен поток от основна дейност / Краткосрочни задължения има потенциала да служи като индикатор за разграничаване на фирмите, които са заплашени от фалит в краткосрочен план и дори има някои предимства пред моделите на Altman, Springate, Taffler и Biever в българските икономически условия. В ситуация на високи нива на сивата икономика в страната и широко разпространение на практиката за манипулация на финансовите отчети е обосновано при анализа на риска от фалит на малките и средни предприятия да се ползват освен показатели от баланса и отчета за доходите и такива, инкорпориращи информация за паричния поток от дейността, тъй като той по-трудно се манипулира. Големият дял на просрочените и несъбираеми вземания от клиенти в страната също предполага при анализа на риска от фалит да се ползва информация за паричния поток от дейността на фирмите. Моделите на Altman, Springate, Taffler и Biever съдържат само вътрешнофирмена информация от баланса и отчета за доходите на предприятията и не са пригодени да улавят системния риск, който създава високата междуфирмена задлъжнялост в страната и по-специално високия дял на просрочените търговски вземания. | bg_BG |
