ЗА СЪЩНОСТТА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
Abstract
Дълготрайните материални активи (ДМА) се определят като обекти на счетоводно отчитане, за които се получава информация чрез използване на счетоводните способи. Те могат да се интерпретират от различни гледни точки – икономическа, финансова и счетоводна. В икономическата и конкретно в счетоводната литература, преди преми-
наването на страната ни към пазарна икономика, те се характеризират
като средства на труда. Дълготрайните материални активи в съдържателен аспект имат и финансова интерпретация. Тя обаче не се обяснява еднозначно във финансовата литература. Съществуват твърде много определения за това какво представляват ДМА. Изследване и анализ на общото и различното в тях установи, че повече от авторите определят ДМА, като се позовават на приложимите четоводни стандарти. The tangible fixed assets (TFA) are defined as objects of accounting the information about which is obtained by the use of accounting methods. They can be interpreted from different points of view – i.e. economic, financial and accounting . They have been characterized as means of labor in the economic and in particular in the accounting literature, before the country's transition to market economy. The tangible fixed assets in their content have a financial interpretation as well. However, it is not explained clearly in the financial literature. There are too many definitions of what the TFA are. After examining and analysis of what is common and what is different in them, it was found that most of the authors determine the TFA relying on the applicable accounting standards.