АДМИНИСТРАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ЛИХВЕНИТЕ НИВА ПО БАНКОВИТЕ КРЕДИТИ И ДЕПОЗИТИ – ЗА И ПРОТИВ

Abstract

Целта на настоящата статия е да представи най-важните аргументи против прякото държавно администриране на лихвените равнища по банковите кредити и депозити. Както световният опит, така и наблюдението на местния пазар показват, че определянето на лихвените нива се извършва изключително въз основа на чисти пазарни механизми и всяко изкуствено вмешателство в пазарната логика на тези процеси би оказало влияние не само върху дългосрочните стратегии и политики на банката по управление на лихвения риск и доходността, но най-вече върху икономическата среда под формата на затруднен достъп до свежи кредитни ресурси от страна на икономическите агенти. Ето защо, централната банка следва да насочи своите усилия към промотирането спрямо търговските банки на необходимостта от изграждане на цялостна и адектватна политика по управление на лихвочувствителните активи и пасиви, осигуряващи оптимална доходност от банковия портфейл при добре преценени нива на риск. Само по този начин може да бъде намерен добър баланс между интересите на икономическите агенти и на търговските банки. The aim of this article is to present the most important arguments against direct government administration of interest rates on bank loans and deposits. Both the global experience and the observation of the local market indicate that the determination of interest rates is carried out exclusively on the basis of pure market mechanisms, and any artificial interference in the market logic of these processes would affect not only the long-term strategies and policies of the bank on managing the interest rate risk and profitability, but mostly on the economic environment in the form of difficult access to fresh credit resources on behalf of the economic agents. Therefore, the central bank should focus its efforts on promoting towards the commercial banks the need to build a comprehensive and adequate management policy of interestsensitive assets and liabilities, ensuring an optimal profitability in the banking portfolio at properly assessed risk levels. Only in this way a good balance between the interests of economic agents and commercial banks can be found.