Комуникацията като част от преносимите компетенции

Abstract

Терминът компетенции се дефинира по много начини в различната литература, въпреки това в основата на всички дефиниции стоят уменията и знанията на личността. Обикновено се отнасят до дадена професионална сфера, но когато тези компетенции могат се съпоставят в границите на друга професия и да се практикуват със съвсем различна насоченост, то тези компетенции се определят като преносими. Като цяло те изразяват своя фокус от една област към друга с цел личностно представяне на опита си в организацията. Различните автори класифицират по различен начин видовете компетенции: меки (поведенчески) компетенции и твърди (технически) компетенции (М. Армстронг); основни (ключови) компетенции, общи компетенции и функционални (професионални) компетенции (Хемел и Прахалад); отличителни компетенции, базови (прагови) компетенции и трансформационални компетенции(Звил). Целта на статията е да се разгледат ролята и значението на комуникативната компетентност, която е част от националната квалификационна рамка на Република България. Като цяло няма единна концепция за комуникацията в национален аспект. Съществуват различни модели, като един от тях е представен от Стоян Коев, който разглежда влиянието на комуникационните умения и комуникативната компетентност в социалната среда и бизнеса. Националните комуникационни модели осигуряват рамка за разбиране и подобряване на комуникационните умения, които са силно преносими и ценни в много различни контексти и индустрии. Например линейните модели на комуникация като модела на Аристотел, модела на Ласуел, модела на Шанън-Уивър и модела S-M-C-R на Берло се фокусират върху подателя, съобщението, канала и получателя. Тези модели могат да помогнат на хората да структурират ефективно комуникацията си, като се уверят, че желаното послание е ясно предадено и разбрано. Въз основа на проучване на теоретичните аспекти и анализ на видовете комуникация се формулират условия за възникване на потенциални ефекти, които трябва да бъдат посрещнати от организациите, набиращи служители. В настоящата статия ще съсредоточим вниманието си върху комуникацията като преносима компетенция. В настоящото технологично общество тя е важно и неизменно умение в организацията. И въпреки че човек се научава да комуникира с хората още от ранна детска възраст, това умение с годините трупа в себе си положителни и отрицателни качества, които за нуждите на организацията се нуждаят от селектиране и съсредоточаване на личността към самия процес комуникиране с оглед професионална квалификация и растеж.