ПАРАДИГМИ И РЕВОЛЮЦИИ В ИСТОРИЯТА НА ФИЛОСОФИЯТА

Abstract

Тази работа е опит да се представи и обоснове един нов парадигмален подход към философските революции. Работата се състои от две части. Първата част изследва йерархичната структура на философската дейност и показва, че възгледите за отношенията между език, мислене и действителност конституират самата основа на философията, тъй като определят до голяма степен какво тя /не/може да постигне и по този начин нейния същински предмет и същинските й задачи. Тъй като въпросните възгледи по същността си са репрезентационистки или анти,репрезентационистки, има два типа философски революции: методологически и парадигмални. Методологическите революционери въвеждат нови методи за легитимиране на вече установените репрезентационистки схващания за отношенията между мислене и действителност или пък език и действителност, докато парадигмалните революционери налагат анти,репрезентационистки възгледи за теэи отношения. Втората част на работата показва, революциите на Декарт и ранния Витгенщайн са методологически по своя характер, а тези на Кант и късния Витгенщайн парадигмални.