Стратегическо планиране на социалните услуги – състояние и перспективи

Abstract

Целта на настоящото изследване е да се оцени качеството на областните стратегии за развитие на социалните услуги и да се очертаят основните характеристики на тяхното състояние и перспективите за развитие. Обект на изследване са действащите в България областни стратегии за развитие на социалните услуги в периода 2016–2020 г. Предмет на проучване е качеството на посочените стратегии с оглед осигуряване на възможност за проактивна политика в социалния сектор. В тясна връзка с дефинираната цел са изследователските задачи, които са изведени от основната изследователска теза, а именно, че прилаганият до момента подход за стратегическо планиране на социалните политики на областно ниво се характеризира със съществени слабости. Те произтичат както от нормативната и стратегическата рамка, така и от институционалната организация и правомощия по отношение нейното формулиране, прилагане, мониторинг, отчитане, комуникиране и актуализиране. Приложените изследователски методи са стандартни за научно изследване и включват: контент и GAP анализ на документи, бенчмаркинг, критичен анализ, методи на анализ и синтез, многокритериална оценка по дефиниран чек лист, анализ на структури и темпорални групировки. При формулирането на перспективи пред процеса по разработване на социални политики са използвани методите на индукция и дедукция. Сред най-важните изводи е необходимостта от преодоляване на съществуващите слабости по отношение на организацията и институционализацията на процесите по предоставяне на социални услуги и създаване на работещ механизъм за качественото им планиране в динамика.