Показване на основна информация на публикация
Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
dc.contributor.author | БАШЕВ, Храбрин | |
dc.date.accessioned | 2021-06-28T06:28:31Z | |
dc.date.accessioned | 2021-06-28T06:28:34Z | |
dc.date.available | 2021-06-28T06:28:31Z | |
dc.date.available | 2021-06-28T06:28:34Z | |
dc.date.issued | 2021 | |
dc.identifier.issn | 1311-9206 | |
dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10610/4463 | |
dc.description.abstract | В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво. Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система. Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др. | bg_BG |
dc.publisher | Tsenov Publishing House | EN_en |
dc.relation.ispartofseries | 1;1 | |
dc.subject | управленческа устойчивост | bg_BG |
dc.subject | оценка | bg_BG |
dc.subject | аграрни системи | bg_BG |
dc.subject | България | bg_BG |
dc.title | Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство | bg_BG |
dc.type | Article | bg_BG |