Атрактивност на инвестиционните фондове в България

Abstract

Тази студия разглежда въпроса за привлекателността на българските инвестиционни фондове за различни класове инвеститори през последното десетилетие. Тя използва данни за AUM (управлявани активи), възвръщаемост, брой фондове, рисков профил на фондове и мениджъри на фондове, за да разкрие тенденциите в сектора на инвестиционните фондове. Също така се проследява разпределението на активите в агрегирания портфейл, за да се определи осреднената портфейлна стратегия. Оказва се, че ръстът на AUM не е оправдан от потенциала на спестяванията на домакинствата и активите на небанковите финансови институции. Средната равнопретеглена възвръщаемост на фондовете е под, докато претеглената с AUM е малко над референтните стойности за 2015‒2019 г. Проучването на цялостния портфейл на инвестиционните фондове показва силно пристрастие към разпределението на активи „парични средства“ и „други инвестиционни фондове“. Задълбочено изследване на портфейлите на конкретни фондове разкрива нездравословна практика на отклонение от декларираната портфейлна стратегия. В допълнение, ниското ниво на AUM на фонд е вероятна пречка пред българските инвестиционни фондове да предлагат конкурентни такси.