ИНСТРУМЕНТИ ЗА АНАЛИЗ НА ВЪНШНАТА СРЕДА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА САМОУПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ РАБОТНИ ЕКИПИ
Abstract
Изследват се специфичните характеристики на външната среда, които създават реални предпоставки за въвеждането на самоуправление при функционирането на работните екипи в българската организационна практика. Фокусът се поставя върху организационния контекст, в който функционират самоуправляващите се работни екипи (СУРЕ). Идентифицират се ключовите инструменти, интегрирани в модел за анализ на външната среда в процеса на трансформация от традиционни към екипно базирани структури. Разглеждат се ефектите от въздействието на преките и косвените фактори на средата върху различните измерения на СУРЕ – структурни характеристики,
работни и междуличностни процеси. Обосновава се тезата, че устойчивото развитие на СУРЕ-концепцията и създаването на добавена стойност за организацията изисква адекватен мониторинг на факторите на конкурентното обкръжение (специфична микросреда) и общата макросреда. Това е една от парадигмите на съвременното управление. Промените във външната среда рефлектират върху вътрешната интеграция на системата и обратно, нарушените вътрешни процеси лимитират потенциала на организацията да се адаптира към средата.