ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА И ИКОНОМИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ
Abstract
В статията се проследява обществено-културната матрица на стопанското развитие, връзката между християнската етика и икономиката, субсидиарността, интеграцията и солидарността като необходимо условие за изграждането на хуманистична икономика. Доказва се, че стопанството като едно от най-важните средства за човешкото съществуване има опасност да се превърне в икономизъм, когато духът се отделя от материята. Обръща се внимание на интермедиарните групи, чрез които се балансира отношенията между личността и крупните организационни структури и се влияе върху стопанската етика като основа на икономическия строй.
This article studies the socio-cultural matrix of economic development, the connection between Christian ethics and economics, subsidiary, integration and solidarity as necessary condition for establishment of humane economics. Author argues that there is a danger for economy, as a substantial agency of human existence, to turn in economics when the spirit moves away from the matter. He pays attention to intermediary groups, trough which the relation between person and big organizational structures is balanced.