СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗВОРИ (края на XII – XIV в.)
Abstract
В настоящата студия се прави опит въз основа на голям брой извори да се
разкрие представата на западноевропейските автори за българското стопанство.
Изследването не следва обичайната хронологично-тематична структура, тъй като целта е да се осветли икономическото развитие на отделните териториални области в България, районната специализация в селското стопанство, животновъдството и занаятчийството в градовете. Въз основа на анализа западните извори от края на XII – XIV в. в проучването се изяснява значимата роля на българските земи в търговските отношения с другите страни – Венеция, Генуа и Дубровник; допълват се сведенията за земеделието, скотовъдството, градския живот и занаятчийството; очертава се по-ясно и по –пълно “образа на българите” в представите на “западния човек”. Налага се извода, че западните хронисти и наблюдатели акцентуват върху плодородието на българската земя, върху високото качество на зърнените храни и не са далеч от мисълта да обяснят манталитета на българското население с особеностите на природната среда.