ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СХЕМИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Abstract

Развитието на човешкия капитал изисква извършването на много инвестиции. Те могат реално да се преценят и осъществят от индивида, стопанската организация, държавата. Полезността на инвестициите се оценява в зависимост от ефективността , която допринасят за развитието на субектите и реализацията на техните знания, умения, навици. Европейският съюз също финансира различни проекти и схеми за безработни и заети лица свързани с развитието на човешкия фактор: “Отново на работа”, “Развитие”, “Адаптивност”, “Аз мога”. Направили сме опит да очертаем основните характеристики на горепосочените схеми. Анализирали сме ги по отношение тяхната реализация, като поставихме акцента върху два региона с най-висока безработица – Монтана и Смолян. Особено внимание отделихме на схемата „Аз мога” и по-специално на връзките и анализите на статистическите данни с тези от емпиричното проучване сред доставчиците на услуги и включените в схемата лица. Използвани са данни от Агенцията по заетостта, мнения на експерти и специалисти, заети с реализирането на схемите, като въз основа на анализа достигнахме до съответни изводи и предложения. Human capital development requires an investment of many. They are actually able to assess and implement the individual, business organization, state. Usefulness of the investment is assessed in terms of effectiveness, which contribute to the development and implementation of the subjects of their knowledge, skills and habits. The European Union has also funded various projects and schemes for unemployed and employed persons associated with the development of the human factor: "Back to Work", "Development," "Adaptability," "I can". We have tried to outline the main features of the above schemes. We analyzed them in terms of their realization, and put emphasis on two regions with the highest unemployment rate - Montana and Smolyan. Particular attention spent on the scheme "I" and in particular the links and analysis of statistical data with those from empirical research among service providers and individuals involved in the scheme. The data from the Employment Agency, opinions of experts and professionals engaged in implementing the schemes based on the analysis reached the conclusions and proposals.