ЗА ОРФЕЙ, ОРФИЗМА И ТРАКИЙСКАТА ДЪРЖАВНА УРЕДБА

Abstract

Орфизмът се представя като морално-религиозна система, свързана с вярата в безсмъртието. Водеща роля в нея играе идеята за усъвършенстване на душата, т.е. на усърдието на вярващите да достигнат безсмъртие чрез участие в проповеди, песнопения и култово-обредни практики. Те са обединени в две общества – народно и аристократично. Чрез тях участват и в живота на държавата. Орфизмът е упражнил силно влияние върху идеите на Питагор и Платон за душата, държавата и съсловията в нея. Техните учения за душата са понататъшно развитие на орфическите идеи. За разлика от орфиците, които с тяхна помощ решават въпроса за подбор и участието на лицата в управлението на държавата, то Питагор и Платон обосновават цялата съсловна структура на държавата и роля на отделните съсловия в нея за успешното изпълнение на мисията й. Орфическите културни традиции се усвояват от балканските народи. Настанилите се на Балканите славяни и прабългари също възприемат обичаи и обредни практики от местното население, които упражняват влияние върху формирането през ІХ в. на богомилско учение.