РЕЛИГИОЗНИТЕ “НИШКИ” В КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ ДУХ И ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ: МАКС ВЕБЕР

Abstract

В статията е анализиран подходът към религията на М.Вебер като част от цялостна теоретична задача – анализ на отличителните черти на Западната цивилизация. През призмата на тази теоретична оптика е разгледан и Веберовият подход към световните религии /в студиите върху стопанската етика на световните религии/ – сравнителния анализ с формирането и ценностите на Западната цивилизация. Въвлечена да “отговаря” на така формулираната от Вебер “мрежа от въпроси” /Р.Бендикс/, религията се проявява като духовно-нравствен елемент, влияещ върху “земното” поведение на индивидите в качеството им на членове на статусна група. Представена е интерпретацията на Вебер на големите религиозни системи, която той фокусира около статусната група на религиозните лидери - предизвикателство към Марксовото разбиране на религията само като отражение, като продукт на икономическите отношения в обществото. Акцентиран е и друг важен елемент на саморефлектирания метод на Вебер в подхода му към религиите - че ги разглежда поотделно, а не във взаимообвързана историческа верига и последователност, както прави това в този и по-късен период А.Тойнби. В критична светлина е разгледано често срещаното в литературата преакцентиране на отредената от Вебер роля на религията в зараждането на капиталистическия дух. Взаимодействието на материални фактори и интереси с духовни идеи и подбуди характеризира същността на Веберовия подход към анализа на социалните феномени – зараждането и спецификата на капитализма, особеностите на Западната цивилизация. The author analyzes Max Weber’s approach to religion as part of the German sociologist’s general theoretical task: the analysis of the distinctive features of Western Civilization. In this theoretical perspective the article examines Weber’s approach to the other world religions (in the studies on the economic ethics of world religions) and specifically his comparisons between them and the formation and values of Western civilization. Weber involves religion in seeking the answer to his “network of questions” (R. Bendix); religion appears as the moral component influencing the “worldly” behaviour of individuals as members of a particular status group. The article presents Weber’s interpretation of the great religious systems, which was centred on the status groups of religious leaders; this approach is a challenge to the Marxian interpretation of religion as merely a reflection and product of economic relations in society. One other important element of Weber’s self-reflecting method is also stressed: the fact that he examined religions separately, not as part of an interconnected historical chain and in consecutive order, as Toynbee would later do. The article examines in a critical light the frequent overemphasizing in literature of the role Weber assigned to religion for the birth of the capitalist spirit. The interaction between material factors and interests, and spiritual ideas and incentives characterizes the essence of Weber’s approach to the analysis of social phenomena: the birth and specific features of capitalism and the particularities of Western Civilization.