Еволюция, институционализация и критичен преглед на канона в обучението по управление на инвестициите

Abstract

Настоящата статия представлява есеистично и концептуално изследване на инвестиционната теория като 100-годишен образователен канон в условията на дигитална трансформация и ерата на изкуствения интелект. Проследява се формирането и институционализирането на този канон чрез ключови концептуални и организационни опори. Анализира се как този канон се възпроизвежда чрез учебници, университетски програми и сертификационни професионални програми. В изследването се обръща внимание на редица структурни ограничения и методологични дефицити, включително фаворизирането на фундаменталния анализ за сметка на техническия, маргинализирането на алтернативни измерители на риска, както и критиката към статистическата основа на инвестиционната теория. Подчертава се необходимостта от преосмисляне на съдържателния и методологичен обхват на преподаването по управление на инвестиции чрез по-адаптивни, интердисциплинарни и технологично осъзнати подходи, адекватни на реалностите на съвременните финансови пазари.