РЕНЕСАНСЪТ НА ТЕОРИЯТА НА РАСТЕЖА

Abstract

Публикацията си поставя за цел да изясни най-новите развития в теорията на растежа. Тезата, върху която стъпва автора, е, че са налице неоспорими доказателства, според които от средата на 80-те години на ХХ в. в рамките на доминиращата теоретична парадигма – неокласическата, се възражда интересът към теорията на растежа, което довежда до много нови и важни развития в дадената научна област. Публикацията е структурирана в три части. В първата част авторът изяснява причините за ренесанса в теорията на растежа през последните десетилетия на ХХ век. Втората част анализира ендогенните модели на икономически растеж като основната теоретична новост. Акцентът тук е върху основополагащите приноси на П. Роумър и Р. Л укас. В третата част са систематизирани други нови насоки на икономическите изследвания върху растежа, сред които с особено значение е ориентацията към т.нар. „фундаментални” определители на растежа. В заключението авторът отбелязва, че според него преориентацията от проблемите на краткосрочните колебания към проблемите на растежа в най-новите икономически изследвания не е временна и конюнктурна, а устойчива и дългосрочна и ще се запази в обозрима перспектива.