УПРАВЛЕНИЕ ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Abstract

Задоволяването на обществения интерес по отношение на публичните стоки и услуги има свои граници – ресурсната ограниченост при предоставянето на публични блага и услуги. Доколкото потребностите на обществото и отделните индивиди винаги превишават наличните икономически ресурси за тяхното реализиране, належащо става използването на инструментите на дълговото и дефицитното финансиране. С особена сила това важи за държавата като икономически субект. Нещо повече, дълговото финансиране може да се използва за формиране и осъществяване на политики, които далеч надхвърлят чисто икономическите цели на всяко правителство. Икономическата теория отдавна доказва, че държавният дълг, неговата величина и процесите, свързани с управлението му, имат отражение върху икономическото развитие на страната, потреблението, спестяването и инвестициите. Задълбочаването на дълговата криза и сътресенията на финансовите пазари демонстрират илюзорната представа за адекватността на националните икономики по отношение управлението на публичния дълг в дългосрочен план. Прилагането на вече утвърдени мерки, както и разписването на нови е обективна необходимост. Важно значение в анализираната област има и системният подход за определяне разностранния характер на управлението на публичния дълг. Satisfying the public interest in terms of public goods and services has its limits – the resource limitedness in the provision of public goods and services. Since the needs of society and individuals always exceed the available economic resources for their implementation, this necessitates the use of debt and deficit financing tools. This is particularly true for the state as an economic entity. Moreover, debt financing could be used for the formation and implementation of policies going far beyond the purely economic objectives of any government. Economic theory has already proved that the public debt, its quantity and management processes have an impact on the economic development of the country, consumption, savings and investments. Extending the debt crisis and the cataclysms in financial markets demonstrate the illusory idea of the adequacy of national economies in the management of public debt in the long term. It is objectively necessary to apply established measures as well as to approve new ones. The systematic approach for determining the multifaceted nature of public debt management has an important role in the area of analysis.