ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ОБРАТНАТА ЛОГИСТИКА В БЪЛГАРИЯ

Abstract

Целта на изследването е да се разкрият възможностите за внедряване на обратната логистика от предприятията в България. За постигането на целта са формулирани следните задачи: изясняване същността на понятията; адаптиране и прилагане на методика за изследване на възможностите за внедряване на обратната логистика в предприятията; определяне степента на важност на обратната логистика; провеждане на графичен и корелационен анализ на дългосрочните цели и изясняване ролята на обратната логистика в стратегията за развитие на предприятията; определяне и анализ на мотивите и бариерите пред внедряване на обратната логистика. Основната теза е, че внедряването на обратната логистика от българските предприятия не е приоритет в целите и стратегиите на висшия мениджмънт поради съществуващи външни и вътрешни бариери и в бъдеще ще се възприема като възможност за по-ефективното използване на влаганите ресурси и постигане на устойчив растеж. Резултатите показват, че изследваните субекти не могат еднозначно да определят ролята на обратната логистика за постигане на дългосрочните им цели и това рефлектира върху разработването на техните стратегии. Мотивите за внедряване на обратната логистика в българските предприятия се обособяват в три групи – обществени, маркетингови и резултативни, а водещите външни бариери са „Липсата на данъчни преференции” и „Административните спънки от институциите”. Основната вътрешна бариера е „Недостатъчната ангажираност на мениджмънта”.