| dc.description.abstract | В условията на глобализация, международното разделение на труда и въвличането на широк кръг национални икономики в системата на световните стопански връзки в сферата на производството,търговията и финансите все повече редица млади и малки държави се възползват от географското си положение, с цел привличане на чуждестранни инвестиции и бизнес активност под различна форма. Понятия като „аутсорсинг” и „офшорност” придобиват все по-голяма популярност както в средствата за масова информация, така и в специализираната литература. Същевременно се признава, че липсват ясни определения за тяхната същност, особено за „офшорността”, и много често те се използват неточно и некоректно в съдържателен аспект.Целта на настоящата статия е, чрез изясняването на същността на понятията „офшорност” и „аутсорсинг” и открояването както на общите им страни, така и на принципните различия, да се обоснова ясна дефиниция на термина „офшорност”.В първата част е разгледана същността на понятието „офшорност”.
Във втората част е направена съпоставка между офшорността
и аутсорсинга с цел ясното им отграничаване. Въз основа на направените разсъждения, се прави изводът, че съществува ясна граница между офшорността и аутсорсинга, а именно – става ли дума за използването на какъвто и да е материален или човешки ресурс, то тогава става дума за аутсорсинг, и обратно – когато се използват предимства, произтичащи от мястото на регистрация, но самият бизнес е „виртуален” за дадената територия и не се
извършват конкретни материални дейности, свързани с производство
или пласмент – то става дума за офшорност | bg_BG |
