ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАРАСТВАНЕ НА НОМИНАЛНАТА И РЕАЛНАТА МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА В БЪЛГАРИЯ

Abstract

Проблемът за минималната работна заплата (МРЗ) не губи своята актуалност и постоянно е в полезрението на българската общественост. Причините за това се състоят не само в числеността на получаващите я, но и в нейната макроикономическа значимост. Тя се предопределя от мястото, което МРЗ заема в цената на труда, особено в частния сектор на икономиката, ситуирането й на фона на равнището на производителност на труда, брутния вътрешен продукт, нивото на инфлация, заетостта и безработицата. Това задължително поставя въпроса за съблюдаването на тези акроикономически показатели, при вземането на решение за определяне и актуализиране на минималното възнаграждение за труд. Разбира се, европейският опит в това отношение не бива да се пренебрегва, а напротив – акумулирането на добри европейски практики дори е препоръчително, особено в частта за ефективността на действие на механизма за колективното трудово договаряне и на социалния диалог.The problem of the minimum wage (MW) has not lost its relevance and has always been in the focus of the Bulgarian public. This is due not only to the large number of people who depend on it, but also to its macroeconomic significance. It is determined by the role played by the minimum wage in labour costs (especially in the private sector) and its relation to the level of labour efficiency, the gross domestic product, the inflation, the levels of employment and unemployment. This necessarily raises the question of the compliance with these macroeconomic indicators in the process of taking the decision to set and update the minimum wage. Of course, the European experience in this regard should not be ignored - the accumulation of good European practices is even advisable, especially in the aspects of the effectiveness of the mechanism of collective bargaining and the social dialogue.