ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СХЕМИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Abstract

Развитието на човешкия капитал изисква извършването на много инвестиции. Те могат реално да се преценят и осъществят от индивида, стопанската организация, държавата. Полезността на инвестициите се оценява в зависимост от ефективността, която допринасят за развитието на субектите, и реализацията на техните знания, умения, навици. Европейският съюз също финансира различни проекти и схеми за безработни и заети лица, свързани с развитието на човешкия фактор: „Отново на работа”, „Развитие”, „Адаптивност”, „Аз мога”. Направили сме опит да очертаем основните характеристики на горепосочените схеми. Анализирали сме ги по отношение тяхната реализация, като поставихме акцента върху два региона с най-висока безработица – Монтана и Смолян. Особено внимание отделихме на схемата „Аз мога” и по-специално на връзките и анализите на статистическите данни с тези от емпиричното проучване сред доставчиците на услуги и включените в схемата лица. Използвани са данни от Агенцията по заетостта, мнения на експерти и специалисти, заети с реализирането на схемите, като въз основа на анализа достигнахме до съответни изводи и предложения. Human capital development requires lots of investments. They can actually be estimated and implemented by an individual, a business organization or the state. The usefulness of the investments is evaluated in terms of the effectiveness which they bring to the development of subjects and the implementation of their knowledge, skills and habits. The European Union funds various projects and schemes for unemployed and employed people related to the human factor development: „Back to Work”, „Development”, „Adaptability”, „I can”. We have tried to outline the main features of the above schemes. We analyzed them in terms of their realization putting emphasis on two regions with the highest unemployment rate – Montana and Smolyan. Particular attention is paid to the scheme „I can” and in particular to statistical data analyses and their links to data from the empirical research among service providers and individuals involved in the scheme. We used data from the Employment Agency, opinions of experts and professionals engaged in implementing the schemes and based on the analysis we reached certain conclusions and offered some proposals.