| dc.description.abstract | Предлагането на мрежови услуги, които често са свързани с естествен монопол, е довело до процеса на ценова дискриминация на потребителите.
Чрез нея се преследва присвояването на по-голяма част от потребителската
печалба. Предложението за въвеждане на двукомпонентни тарифи: такса за
достъп до мрежата и цена за потребено количество е завоалиран подход за из-
вличане на по-високи печалби от предлагането на мрежовите услуги. Той съ-
хранява модела на ценообразуване, при който Р>МС (цените са по-високи от
пределните разходи). У. Баумол, като отчете особеностите на кривата на
средните разходи АТС в предлагането на естествените монополи, предложи
цените на мрежовите услуги да се образуват съобразно средните разходи (пра-
вило Р=АС). Това е второ добро решение, защото все още цените са по-високи
от пределните разходи (P>МС). Във тази връзка с това държавните регулатори прилагаха два класически подхода за регулация на техните цени: разходи
плюс нормативен процент печалба и таван на цените. С либерализацията на пазарите и екологичните ограничения държавните регулатори приеха модел за образуване на цените на мрежовите услуги с няколко компонента. Те отчитат по-точно разходите на участниците в предлагането на мрежовите услуги (производители, дистрибутори, оператори търговци), което е подобрение на втория добър резултат: Р=AC, но все още P>МС. Конкуренцията, която налага либерализациите на пазарите, тласка цените към пределните разходи:Р=МС или първият най-добър резултат. Пречка за тяхното достигане са монополните и олигополни действия на участниците в процеса на предлагане на мрежовите услуги, което налага допълнителен контрол върху тяхното пазарно поведение. | bg_BG |
