НЕОКЛАСИЧЕСКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СИНТЕЗ НА ДОМАКИНСТВАТА

Abstract

Настоящата разработка фокусира вниманието върху изучаването на домакинствата като субект на икономически отношения от позициите на неокласическия и институционалния синтез. Домакинството се разглежда като първичен елемент на икономическата система, като обективно необходим и относително самостоятелен икономически субект. Неокласическият синтез акцентира вниманието си върху две основни характеристика на индивида и домакинството – суверенитет и рационализъм – и от тези позиции анализира поведението им в условията на пазарно стопанство. Като реакция на недостатъците на неокласическата теория институционалният подход акцентира върху нормите, правилата и стереотипите на мислене, които управляват поведението на човека в реалния живот. Изследването на домакинствата като функционален социално-икономически субект изисква съчетаване на постановките на неокласическия и институционалния подход. The paper presents a study on households as subjects of economic relations in terms of the institutional and neoclassical synthesis. Households are considered a primary component of the economic system, as well as objectively necessary and relatively autonomous economic entities. The neoclassical synthesis deals with two main characteristics of both individuals and households – their rationalism and sovereignty – as key factors of their behaviour in a market economy. In response to the shortcomings of the neoclassical theory, the institutional approach focuses on the norms, rules and stereotypes that govern human behaviour in real life. The analysis of households as functional socio-economic entities requires a combination of the concepts of neoclassical and institutional approaches.