ПАРЛАМЕНТАРНОТО УПРАВЛЕНИЕ И ДЕМОКРАТИЗМА В БЪЛГАРИЯ (1878-1918)

Abstract

В изследването се търси отговор на въпроса доколко овластените политически сили като субекти на парламентарното управление са се ръководили от демократизма и какви грешки са допускали в своята дейност на сцената на българския политически живот. Демократизмът във взаимоотношенията между Народното събрание, Държавния глава и Правителството се нарушава, първо, поради големите правомощия, които конституцията дава на монарха, и второ, многопартийната система включва парти, които са податливи на манипулации от негова страна. Това му дава възможност да наложи личен режим на управление. Парламентарното управление e съпроводено и от грешки, допускани от самите партии. Причините са в тяхната неукрепнала организационна структура, нетолерантните отношения помежду им, вялото участие на гражданите в изборите и нередностите допускани при провеждането им. Така в Народното събрание попадат не особено компетентни лица. Те участват в създаването на закони, в интерес на определени кръгове от обществото. Тази практика на законодателстване води до субективизъм от страна на държавните чиновници при прилагане на правните актове. Той се подсилва още от партийните влияния при назначенията и дейността им. Наред с пропуските в политическата култура на партиите и техните водачи липсват и онези конституционни ценностни ориентири, в съгласие с които, те да насочват своята дейност в съответствие както с партийните си, така и с държавните интереси.