МЕМ, БРАНД И ПОП-КУЛТУРА

Abstract

Като социално животно човекът проявява изключителна склонност към имитация, което е заложeно в животинското у него, но в по-голяма степен в културното. Затова текстът прави кратък обзор на теорията за мемите на Р. Докинс, за да я приложи към съвременната пазарна ситуация и поспециално върху търговските марки. Дадени са примери с влиятелни брандове като Apple, Doc Martens и други, за да се изгради аргументация в полза на тезата, че марките по принцип са едни от най-силните меми, срещани в културата и понастоящем се възползват във висока степен от интензивната глобална комуникация чрез интернет. Определени идеи, поведение и консумативни практики са силно трансферируеми поне в рамките на определите субкултурни мрежи, стига да има налице достатъчно силен задвижващ мема механизъм. Being a social animal human demonstrates unusual aptitude to imitation which is peculiar to his/her ‘natural’ roots but rather, in a large extend, it is a result of the ‘cultural’ submersion. For that reason the following text makes brief review of the R. Dawkins’ theory of memes in order to apply it later to the contemporary market context and especially in terms of brands. Several examples are given concerning prominent brands as Apple, Doc Martens and some others since they build the argumentation in favor of the thesis that, in principal, brands are among the strongest memes we could encounter in culture and nowadays they take advantage of the highly intensive global communication flow via Internet. Given ideas, behavior and practices of consumption are greatly transferable at least between the limits of certain subculture networks if only there is available powerful enough mechanism to put the meme in motion.