ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА СЪВРЕМЕННАТА ПРОТЕКЦИОНИСТИЧНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Abstract

Въпреки триумфалния марш на икономическата глобализация, чиято основна характерна черта е търговският либерализъм, държавите и наднационалните интеграционни формирования не изоставят, а усъвършенстват регулативните въздействия върху международния стокообмен. Най-решителни в провеждане на протекционистична политика са били, и в немалка степен продължават да бъдат лидерите на икономическия и технологическия динамизъм – САЩ, Япония и Европейската общност. В разработката се разглеждат основните мерки, чрез които протекционизмът се прилага на практика: разрешителни режими по вноса; мита с повишени ставки; импортни квоти; минимални вносни цени; минимални мита; допълнителни мита и/или импортни такси; забрани за внос; антидъмпингови и изравнителни мита. Достигнато е до извода, че съвременните форми и проявления на тези традиционни инструменти за ограничаване на чуждестранната стокова конкуренция в полза на местните приемащи стопанства са обединени в общия термин „неопротекционизъм”. Despite the triumphal march of economic globalization, whose main characteristic is trade liberalization, countries and supranational integration formations have not abandoned, but improved the regulatory effects on international trade. The most decisive in the conduct of protectionist policy has been, in no small part, to continue to be the leaders of economic and technological dynamism - the USA, Japan and the European Community. The paper discusses the basic measures that protectionism is applied in practice: import licensing arrangements; duties with higher rates; import quotas; MIPs; minimum duties; additional duties and / or import taxes; import bans; dumping and countervailing duties. Conclusion, that contemporary forms and manifestations of these traditional instruments to mitigate foreign goods competition in favor of taking local farms are united in a common term “neoprotectionism”, has been reached.