ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТИНСКИТЕ ВИДОВЕ

Abstract

С настъпване на 40-годишнината от приемането на Закона за застрашените видове става необходимо да се направи исторически преглед на този акт и неговото въздействие върху постигането на целите по предотвратяване на изчезването на застрашените видове. Много природозащитници твърдят, че единственият начин да се предотврати изчезването на животни, сред които най-вече се отличават популациите на слонове в Африка, е чрез управление и собственост от страна на правителството. Въпреки това, в тази разработка ние твърдим, че най-доброто решение за запазване на застрашените видове е създаването на по-свободна пазарно-ориентирана система за правото на частна собственост върху животни и използването на земята. Нашият аргумент е двупосочен: първо, че без истински пазар с ефективни права за собственост, ние се натъкваме на трагедията на обществената собственост, където няма ефективен стимул сред индивидуалните защитници на застрашените животински видове. На второ място са непредвидените последици при регулация от страна на държавните представители , където се наблюдава изкривяване на стимулите, които да насърчават индивидуалните защитници на застрашените животни. Чрез въвеждане на по-пазарно ориентиран начин на управление всички животински видове ще бъдат значително облагоприятствани чрез намаляването на проблемите, свързани с обществената собственост и непредвидените последици от държавното управление. Използвайки примерите с американския бизон, африканските слонове, рибовъдните стопанства и селскостопанските животни, ние се опитваме да изградим по- свободна пазарно-ориентирана политика в постигането на целта за опазване на животинските видове. With the 40th anniversary of the passage of the Endangered Species Act it becomes necessary to review the history of this act and its impact on achieving its goals of preventing the extinction of endangered species. Many environmentalists have argued that the only way to prevent the extinction of animals, most notable Elephant populations in Africa, is through government management and ownership. However, we argue in this paper that the best solution to preserving endangered species is creating a more free market- oriented system of private property rights over animals and land use. Our argument is two-fold, first - that without a true market with effective property rights we encounter a tragedy of the commons where there is no effective incentive among individual actors to protect endangered animals. Second is the unintended consequences of regulation by government actors that distort the incentives of individuals to protect endangered animals. By instituting a more market oriented way of governing all animals would significantly benefit by reducing the tragedy of the commons problem and the unintended consequences of government management. Using examples from the American buffalo, African elephants, fish farms, and farm animals we try to build the case for more free market-oriented policies in achieving the goal of species preservation.