dc.description.abstract | След шейсет години на интеграция идеята за Обединена Европа е поставена на изпитание. Целта на статията е да постави на дис-
кусия достижимата степен на интеграция между страните членки. През призмата на трите школи за регионална интеграция, неолиберални модели, дирижистка школа и структурализъм, е оценена постигната до момента интеграция на Европейския съюз. Предложено е ново деление на интеграционните форми: техническа и съществена интеграция. Техническата интеграция е екзогенна по своята същност и се отнася до обектите на интеграция, докато съществената интеграция е ендогенна и се отнася до субектите на интеграция. Поставен е акцент върху културните различия в ЕС, като фактор, стоящ в основата на съществената интеграция. | bg_BG |