ПРИЛОЖЕНИЕ НА СОЦИАЛНОТО ПРОГРАМИРАНЕ В РЕГУЛИРАНЕТО НА РАЗВИТИЕТО: ЕФЕКТИВНИ ПОЛИТИКИ ЧРЕЗ НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА АКТИВНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС

Abstract

Изследването анализира мястото и ролята на социалното програ миране за общественото управление като междинен етап между плани- рането и бюджетирането при изпълнение на социалната политика на държавата. Акцентът е върху социалната програма, като продукт на социални проблеми, съобразно тяхната ресурсна обвързаност, изпълнители и срокове за решаване на комплекс от задачи и мероприятия.Непротиворечивостта и сложността на връзката между икономическата и социалната ефективност на социалното програмиране е обусловена от методическия принцип, според който реализацията на социалната програма сама по себе си се превръща в катализатор за ефективно обществено-икономическо развитие. Изведени са критериите за оценка на ефективността на социалното програмиране в контекста на управлението по резултати, спазвайки принципа „какво-ако”, съобразно приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда. Показана е многоаспектността на социалната активност в дина- мична социална среда. Доказано е, че социалната активност на човешкия фактор е ключов момент за социалното управление и провеждането на ефективна социална политика чрез поддържането и развитието на адекватни на промените в социалната среда способности за хармонизиране на обществените отношения. Изяснени са стратегическите преимущества на активните социални програми като система от социални проекти с пряка и обратна връзка на социалното взаимодействие, която определя възможностите за адаптация на компонентите на програмата към изменящите се изисквания спрямо нея. Анализирани са особеностите на активна социална програма за развитие на човешкия ресурс и компонентите на механизма за активизиране на социалните програми, създадена е методологията за тяхното разработване.