РОЛЯТА НА СЪЩЕСТВЕНОСТТА И ПРАВИЛНАТА ОЦЕНКА НА ОДИТОРСКИЯ РИСК ПРИ ИЗДАВАНЕ НА КАЧЕСТВЕН ОДИТОРСКИ ДОКЛАД

Abstract

Извършването на независим финансов одит се упражнява след като експерт-счетоводителят е положил клетва. Необходимо е всеки да спазва етични изисквания, да върши работата си качествено и независимо от клиента си. Настоящата разработка е насочена към подпомагане на работата на одиторите, като предоставя теоретични знания и илюстративни примери относно определянето и използването на одиторската същественост. Всеки от нас е потребител на даден финансов отчет на дружество, от което се интересува. Но като такива, ние не разбираме от одиторския доклад колко всъщност е грешен финансовият отчет (в количествено изражение), най-вече за изразено неквалифицирано мнение. Това е така, защото одиторската същественост се намира в одиторското досие и не е публична информация. Тя не се вижда като стойност в одиторския доклад. Всички грешки под нивото на същественост остават в одиторското досие. А какво е нивото на съществеността определена от одитора, от какви правила се е водил той, за да я определи – това си остава лична негова информация. В основата на одиторската проверка е определяне на одиторския риск, нивото на съществеността и събиране на одиторски доказателства. Добре свършената работа от одитора води до качествен одит. Определянето на даден одит като качествен е много трудно разкриваемо. Само от одиторския доклад това не се вижда. Ето защо, с цел по-добро информиране на потребителите на финансовите отчети, е необходимо да се направят допълнителни оповестявания в одиторския доклад, които са представени като препоръки в студията.