dc.description.abstract | При условията на задълбочаващата се гъвкавост на трудовия пазар протича тенденция на развитие на нестандартните форми на временна заетост с цел реализиране на трудови доходи от лица, които поради различни причини предпочитат срочни трудови договори и работа на непълно работно време. За целта в някои държави – членки на ЕС се прилагат политики и мерки за улесняване на достъпа до гъвкавата заетост на всички нива в организациите, включително и достъпа до професионално обучение с цел увеличаване на възможностите за кариерно израстване и професионална мобилност. Още повече, че решенията за това по отношение на определени категории лица не са доброволни, а са продиктувани от ограничения, свързани със семейни задължения, възраст и увреждания, обучение, смяна на местоживеене, циклични кризисни ситуации в икономиката и др. В настоящата статия се предлага методология за изследване на доброволния/принудителния характер на две от основните форми на гъвкавата заетост – непълното работно време и срочните трудови договори, в контекста на интересите на наетите лица, работодателите и пазара на труда. Фокусът на моделите целенасочено е отправен към най-рисковите общности на националния трудов пазар – младежите във възрастовата група от 15 г. до 29 г. и възрастните лица от 55 г. до 64 г. | bg_BG |