УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Abstract

В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от учени, политици, хора от практиката и други, тъй като тази концепция изисква използването на интегриран подход. Смятаме, че това е единствената възможност, а и обективната реалност налага устойчивото развитие да се реализира на практика, защото го дължим на настоящите и бъдещите поколения.