| dc.description.abstract | Двадесет години след създаването на еврозоната валутният съюз остава предмет на академичен и политически дебат, който често се фокусира върху държави, които не са членки на ЕС, и върху техните аспирации (или липсата на такива) за валутна интеграция. В този контекст една от многото пречки за въвеждане на еврото като официална валута в тези страни е неяснотата на задължителните условия в Договора от Маастрихт, които, въпреки че са единственият набор от изисквания за конвергенция в европейското законодателство, се възприемат от всички като недостатъчни за приемане в еврозоната. Това налага, тези първоначални условия за конвергенция да бъдат допълвани с по-непрозрачни условия за реална и структурна конвергенция. Целта на тази разработка е да се анализират някои показатели, свързани с реалната и структурната конвергенция в Румъния, България и Хърватия с оглед на ключовите аспекти по отношение на (1) възможностите им да достигнат изчисления спрямо СПС в ЕС среден БВП на глава от населението, (2) тяхната специализация, (3) синхронизацията на икономическата цикличност в тези страни и (4) структура на текущата сметка на платежния им баланс. Въпреки че тези четири показателя не са достатъчни за осигуряване на приемане в еврозоната, тяхното възприемане като предпоставки за възприемане на еврото като национална валута ще има положителен ефект върху ефективността на този процес. | bg_BG |
