ФИНАНСОВИ МОТИВИ ЗА МЕЖДУНАРОДНА МОБИЛНОСТ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ (по примера на България и Румъния)

Abstract

Водещата цел в настоящата статия е да представи в аналитично-дискусионен аспект предизвикателствата пред финансовото мотивиране и обезпечаване с човешки ресурси на външнотърговските представителства на български компании в Румъния с оглед нарастващия обем на български експорт за северната ни съседка и вече очевидния разрив с конвергенцията на двете страни спрямо средните нива за ЕС28. В резултат на изследването се установява, че от позиция на 2018 г. е налице разрив в основни показатели между икономиките на Българи и Румъния. Се-верната ни съседка вече достига нивото от 2/3 БВП per capita (in PPPs) спрямо средното за ЕС28, докато България остава на ниво от 49% БВП per capita. Допълнително се установява, че поради наличието на максимален осигурителен праг в България, за разлика от премахването на такъв в Румъния, се явява по-изгодно да се командирова български персонал (до 6 месеца) за осигуряване с човешки ресурси на български търговски представителства в Румъния, отколкото да се наема местен такъв. При базисни нива на брутно трудово възнаграждение се доказват финансови мотиви и предимства за международна трудова мобилност от България в Румъния.