| dc.description.abstract | Ипотечното кредитиране запазва своята важна социална функция и след кризата, но продължава да представлява сериозен финансов риск както за потребителите, така и за кредитните институции, които отпускат ипотечни кредити. Еволюцията в кредитирането през последните десет години засилва конкуренцията на ипотечния пазар и е в тясна връзка с динамичните промени на цените на недвижимите имоти. Намаляването на лихвените равнища в Европа определя по-голямото търсене на ипотечни кредити и увеличава дела на закупените със заем имоти. Наблюдаваме нещо познато – агресивно кредитиране, натрупване на финансови рискове, породени от високите цени на жилищата, и реална възможност за „балонизиране на пазара” при нисък ръст на икономиката и отрицателни лихви по депозитите. Позитивните очаквания са свързани с усъвършенс-тването и унифицирането на кредитните регулации в нормативната уредба на Европейския съюз след кризата и тяхното спазване, което трябва да осигури необходимия баланс за развитието на пазара на недвижими имоти, отпуснатите от банките ипотечни кредити и инвестициите в емитираните от тях ипотечни облигации.
В резултат на научното изследване авторът представя като основен извод, че: прилагането на приетите международни регулаторни механизми, които включват завишен външен и вътрешен одит в рамките на ЕС, трябва да постави като приоритет пред банковия и финансовия надзор в България провеждането на перманентен, ефективен мониторинг върху финансовия сектор, структурата на инвестициите и сферите на инвестиране на всички институционални инвеститори, които са под техен контрол. Това ще гарантира разумно кредитиране от банките и финансова устойчивост в сектора, по-добра защита на потребителите на ипотечни кредити и на инвестициите в ипотечни облигации. | bg_BG |
