Оценка на конвергенцията в Eвропейския съюз по разходи за социална защита

Abstract

Целта на настоящата работа е да се оцени степента на сближаване между страните от Европейския съюз по разходи за социална защита за периода 2008-2016 г. чрез статистико-иконометрични подходи за измерване на конвергенцията. Това се постига с реализацията на няколко задачи: представяне на основните теоретични концепции и статистико-иконометрични подходи за оценка на конвергенцията; изследване процеса на сближаване чрез подхода на клубната конвер-генция; изследване процеса на сближаване чрез подхода на бета-конвергенцията между страните от ЕС като цяло и между страните в отделните конвергентни клубове; анализ на влиянието на структурни променливи върху разходите за социална защита и процеса на сближаване. Тезата, която отстоява авторът е, че чрез приложените подходи за изследване на клубната конвергенция и бета-конвергенцията, се постига адекватна оценка на степента на сближаване на страните-членки на ЕС. Това дава възможност за установяване скоростта на сближаване към общото равновесно състояние както в Европейския съюз като цяло, така и в рамките на отделните конвергентни клубове. В резултат на изследването на клубната конвергенция се идентифицира наличие на конвергентни клубове и клубове в процес на преходна дивергенция, както и страни, които не могат да бъдат отнесени в тях. Изследването за бета-конвергенция показва процес на намаляване на различията както в конвергентните клубове, така и в ЕС като цяло. Установено е, че допълнителните променливи в моделите на условната бета-конвергенция имат значимо влияние върху прираста на разходите за социална защита и процеса на сближаване. Страните от ЕС се конвергират с по-бързи темпове към общо равновесно състояние на разходите за социална защита, когато те са представени като процент от брутния вътрешен продукт.