Еволюция на паричните системи и изоставянето на златния стандарт като фактор за финансовите кризи

Abstract

Една от основните функции на класическия златен стандарт от периода 1815 – 1914 г. е да ограничава политическия натиск за увеличаване на паричното предлагане. Това е фундаментално важно за икономиката, защото повишаването на количеството необезпечени пари има деструктивно влияние върху нейното устойчиво развитие. След периода на класическия златен стандарт паричните системи започват сериозна структурна модификация към все по-малко обезпечаване на хартиените пари със злато. Основите на новия световен паричен ред се поставят през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир. В него доминираща роля имат САЩ и американският долар. В паричната система от Бретън Уудс обаче ролята на златото е силно ограничена. Следвоенните дисбаланси в световната търговия и икономическите проблеми на САЩ в началото на 70-те години на XX век налагат окончателното затваряне на т.нар. златен прозорец, което президентът Ричард Никсън прави на 15-ти август 1971 г. Така светът навлиза в международна парична система без стоково обезпечение. От нейното стартиране до днес се наблюдава голямо раздуване на балансите на централните банки и значително увеличаване на паричното предлагане. Най-сериозният негативен ефект от това е започването на широка кредитна експанзия без връзка с нивата на спестявания в икономиката. Това води до генериране на икономически последствия като създаване на финансови балони, невъзможност за адекватна бизнес калкулация, финансовo-икономически кризи и неравенство в доходите и богатството.