Използване на „застрахователния максимум“ при определяне самозадържането на застрахователя. Пример от българския застрахователен пазар по имуществено застраховане

Abstract

Презастраховането е една от възможностите застрахователните дружества да намалят колебанията в изплащаните от тях обезщетения и да подобрят своята финансова стабилност. Един от проблемите, който се поставя за разрешаване от теорията на рисковете във връзка с презастраховането, е този със застрахователния максимум, т.е. най-големият размер на застрахователната сума, до който едно застрахователно дружество може да поеме отговорност без да влошава финансовата си устойчивост. Посредством използването на данни за дейността на застрахователите в България, в статията е изчислен „застрахователният максимум“ по отделните видове имуществени застраховки. Благодарение на получените резултати става възможно взимането на бързо решение по отношение на „най-големия размер“ на застрахователната сума, която застрахователното дружество може да поеме без да увеличава относителния среден риск.