| dc.description.abstract | Паралелният износ на лекарствени продукти, заедно с поскъпването, ограничаването на производствения капацитет, а в някои случаи и спирането на производство им (особено в периода, последвал пандемията от COVID-19), както и несъвършенствата в съществуващата информационна система СЕСПА са най-често сочените причини за превърналия се в хроничен проблем за българския пазар на лекарствени продукти – дефицит на лекарства. Практически дефицитът се явява пряко следствие от системни проблеми, които не са намерили своето цялостно решение (тъй като периодично се правят опити за същото, имащи частичен или незначителен успех) през годините, в които реално функционира този специфичен пазар. Същевременно е повече от очевидно преплитането на редица интереси (като тези на производителите на лекарствени продукти; търговците на едро; аптеките; Асоциацията на собствениците на аптеки; Министерството на здравеопазването; Националната здравноосигурителна каса; Изпълнителната агенция по лекарствата; паралелните дистрибутори на лекарства, обединени в Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства и други; Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България; Българския фармацевтичен съюз; пациентски организации, та дори и политически партии), които по подразбиране са принципно разнопосочни, макар пред обществото да са декларирали, при това нееднократно, че всичко се прави в името на „негово величество – българският пациент“.
Апропо, проблемът с паралелния износ не е „роден патент“. Той се явява общоевропейски проблем, с чието решение са ангажирани редица научноизследователски екипи, браншови организации и асоциации и не на последно място – Европейските институции, които неколкократно са опитвали да го управляват с помощта на механизма на директивите, приети от Европейската комисия.
Именно големият брой въпроси без отговори, провокирани от високия обществен интерес към темата, диктува настоящата необходимост от детайлно проучване на проб-лема за влиянието на паралелния износ на лекарства върху състоянието на българския пазар на лекарствени продукти. За тази цел в хода на публикацията се прави опит да се дефинира самият процес на паралелен износ на лекарствени продукти в България (и в ЕС) и да се посочат неговите специфики; да се идентифицират факторите, оказващи съществено влияние върху този износ; да се проследи хронологията от законодателни и институционални мерки, предприети от Българската държава за прекратяване на негативните ефекти от паралелния износ; да се проследят и анализират позициите на заинтересованите страни; и да се направи предложение за отстраняване на идентифицирането в процеса на изследването слабости, базирани на критичния анализ и оценка на механизма на функциониране на българския пазар на лекарствени средства. | bg_BG |
