Интегрираното отчитане като инфраструктура за устойчиво управление: Уроци от българската практика (2020–2025)

Abstract

Студията има за цел да оцени зрелостта на интегрираното отчитане в българските предприятия през периода 2020–2025 г. и да изследва доколко то функционира като инфраструктура за устойчиво корпоративно управление. Основните задачи включват: формулиране на концептуална рамка на интегрираното мислене, шестте капитала и двойната същественост; очертаване на регулаторната среда (CSRD, ESRS) и ролята на външната увереност; разработване и прилагане на Индекс за зрялост на интегрираното отчитане (ИЗИО); прилагането му върху представителна извадка от български компании; анализ на секторните различия, ограниченията и тенденциите. Тезата на изследването е, че интегрираното отчитане в България постепенно се трансформира от инструмент за регулаторно съответствие към ключова управленска система, която интегрира данни, процеси и стратегически решения, подкрепя достъпа до капитал и повишава корпоративната устойчивост. Резултатите показват значим напредък сред големите предприятия в индустрията, енергетиката и телекомуникациите, докато фармацевтичният сектор и МСП остават в ранна фаза. ИЗИО разкрива високи нива на напредък по формата на докладване и климатичните показатели, но ниска зрелост при Scope 3, социалните теми, ангажирането на заинтересованите страни и интеграцията на ESG информацията в управленските и инвестиционните процеси. На тази основа е предложена аналитична рамка за поетапно развитие на интегрираното отчитане – от диагностика и оценка на съществеността до цифрово структуриране на данните, стратегическа интеграция и осигуряване на външна увереност.